За къщата

За къщата

Къща „Велчова завера“ се намира в тихото и красиво село Велчево, разположено в Предбалкана, на 15 км от старопрестолния град Велико Търново. Къщата разполага с четири стаи: две спални на вторият етаж всяка с капацитет 2 души, една стая на първия етаж за 3 души и още една стая на първия етаж за 3 души. Общ капацитет: леглова база за 10-13 човека. На разположение на гостите е просторна механа с напълно оборудвана кухня. Удобства:

  • 2 бани/тоалетни
  • телевизор във всяка стая
  • интернет
  • кабелна телевизия
  • хладилник
  • външно барбекю
  • детски кът
  • басейн през лятото
  • шезлонги, чадъри

Велчовата завера и кървавата разправа с нейните организатори

Въстанието е трябвало да избухне на Великден през април 1835 г., но предателство осуетява плана на бунтовниците

През 1835 г. в старата българска столица Търново е организирано съзаклятие начело с Велчо Атанасов - Джамджията, което има за цел да вдигне народа на въоръжено въстание. Подготовката на заверата започва през 1834 г. Същата година Велчо Атанасов се завръща от чужбина в Търново и пристъпва към организирането на въоръжено въстание.

Велчо Атанасов - Джамджията

Той привлича в съзаклятието Никола Гайтанжията, Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата, игумена на Плаковския манастир - отец Сергей и учителя Андон Никопит. В подготовката на въстанието активно се включват и дейци от Елена, Горна Оряховица.

При подготовката за въстанието, е организирана съзаклятническа мрежа в Търновско, Еленско, Лясковско, Габровско, Дряновско и други райони. Плаковският манастир, разположен на 18 км., южно от Търново, в Еленския Балкан - става щаб на бъдещото въстание. Под предлог, че събира работници за поправка на разрушената варненска крепост от Руско-турска война 1828-1829г., Димитър Софиянлията въоръжава в околностите на Търново около 2000 души, които стават ядрото за бъдещата въстаническа армия.

Според изработения план за действие, въстаниците предвождани от Георги Мамарчев, трябвало да превземат Търново, където да побият българското знаме на хълма Царевец и да се провъзгласи свободната българска държава, начело с Велчо Атанасов, като княз.

След това трябвало да се вдигне въстание в Еленско, Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в централна Стара планина, за да не могат турските войски от Южна България да преминат Балкана.

В случай на неуспех организаторите на заверата са вярвали, че Русия ще се намеси в подкрепа на българите. Подготовката на съзаклятниците се изразявала в набавяне на оръжие и боеприпаси, шиене на специални униформи, калпаци и знамена и провеждане на военни упражнения.

Въстанието е планирано да избухне на Великден през април 1835 г., но предателство на еленския чорбаджия хаджи Йордан Кисьов осуетява плана на бунтовниците.

В тежко сражение с турците в Плаковския манастир, където участват и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността, въстаниците са разбити. Турските власти залавят Велчо Атанасов и другите ръководители на заверата и ги подлагат на жестоки изтезания.

Велчо Атанасов, Димитър Софиялията, хаджи Йордан Брадата и Никола Гайтанджията са осъдени на смърт и обесени в Търново на 4 април 1835 г. Отец Сергий загива след жестоки инквизиции. Плаковският манастир като щаб на заверата е разрушен от турците.

Капитан Георги Мамарчев е заловен на 4 срещу 5 април 1835 г. в Плаковския манастир. Той е изпратен в Цариград, където лично султан Махмуд II го разпитва за причините на бунта и е впечатлен от дързостта му. Мамарчев избягва смъртното наказание, благодарение на руското си поданство. Турската власт го заточва в Коня, в Анадола. След 1841 г. капитан Г. Мамарчев е преместен на остров Самос, където умира през 1846 г.

Вeлчовата завера, макар и потушена с големи жестокости, подкопава устоите на османската тирания и показва непримиримия дух и воля за свобода на българите.

Галерия

Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image
Image